Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.01.2010 02:38 - „Ще изгрее слънце и на твой’та нива”
Автор: waterfall Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1345 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 15.03.2010 23:49



Да гласуваш на някого доверие, а той да се подиграе с теб! Как звучи?:

  • ·         Не много добре.
  • ·         Ужасно.
  • ·         Е, как да звучи!?
  • ·         Случва се.
  • ·         Тря’а се преживее.

Сигурно поне веднъж в живота ви се е случвало. А при някои със сигурност и повече пъти.

Хората са толкова различни. В лицето на едни срещаш приятели, в лицето на втори – предатели. В лицето на трети – безразличие. В лицето на четвърти – любов и разбиране. С някой можеш да споделиш, друг споделя на теб или двамата си споделяте, което е и най-правилно.

Някой път си мисля, че прекалено много вярвам на хората. Това наивна ли ме прави или още не съм изяла достатъчно шамари от живота? Или те двете вървят ръка за ръка?

Човек се учи от грешките си. Човек опознава себе си чрез тях.  Човек опознава и другите от техните грешки, но и от техните постижения, от мечтите им, от  големината на сърцето им, от океана с мисли; от изречените думи, защитени с дела; от техните усмивки и сълзи; от количеството прошка, което дават или от безразличните очи, пълни с егоизъм.

В живота може да срещнеш един човек, да имаш възможност да го опознаеш, да му помогнеш или той на теб. И повече никога да не го срещнеш. Макар, че „светът е малък”, птичето понякога „каца веднъж на рамото”.

Много грешки, които сме допуснали, са поправими. Много врати, които сме затворили, можем отново да отворим. Много изречени думи, които са наранили, могат да бъдат заличени.

Често се нуждаем от прошка, но колко често ние я даваме. Често пренебрегваме хората около нас, а си мислим, че те нас пренебрегват. Отвръщаме на шамара с шамар, а не знаем усмивката колко ледове стопява. Забравяме колко сме ценни за някои хора, забравяме колко ценни са тези хора за нас. Обичаме само, когато ни обичат или дори тогава забравяме да обичаме.

Не зная колко звезди има на небето, не зная всъщност колко приятели имам, не зная кой би споделил моите мисли. Но зная, че любов съществува и че без нея светът е загубен. Зная, че сутрин слънцето изгрява, а вечер залязва. Но също зная, че ако тук е нощ, от другата страна на Земното кълбо е обратното.  Зная също, че ако не виждам светлината, то това е защото съм затворила очите си, а не защото тя не съществува.

Вярвам в любовта. Вярвам ,че трябва да вярваме. Вярвам, че който и да чете това е обичан. Вярвам, че често не вярваме, когато трябва да вярваме. Вярвам в съществуването на Бог и вярвам, че справедливостта въстържествува. Вярвам също, че Бог обича всеки от нас, макар че не всички Го обичат. Вярвам, че ако ние не Го потърсим, Той ще го направи. Вярвам, че мога да дишам спокойно, защото днешните проблеми остават за днес, а утре... утре слънцето може да грее по-силно от днес.





Тагове:   слънце,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. metaphor - от кога се опитвам да напиша нещо ...
27.01.2010 18:37
от кога се опитвам да напиша нещо подобно .. ;р
цитирай
2. waterfall - metaphor
01.02.2010 14:26
Така е. Това са нещата от живота и вероятно тези мисли са близки на доста хора :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: waterfall
Категория: Хоби
Прочетен: 44687
Постинги: 20
Коментари: 21
Гласове: 61
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930