Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.02 15:48 - Различните
Автор: waterfall Категория: Лични дневници   
Прочетен: 82 Коментари: 1 Гласове:
1



 Преди време бяхме на гости при едни познати. Стана въпрос за абортите и децата с недъзи. Моята позната ми каза, че светът не се нуждае от такива хора. Трябвало още в утробата да се направи аборт, щом се разбере, че детето, ще се роди с някое сериозно заболяване. Сега тези думи ми звучат още по-жестоко. Човечеството трябвало да се редуцира, да остават само силните гени. 

 

Един човек с недъг, така да се каже, и още по-точно - роден без крайници, стана мое вдъхновение за живот и пример. Това е Nick Vujicic. Австралиец. Когато майка му е била бременна, не е имало ехографи, да се види как се развива плода. Той се ражда без ръце, без крака. Само с един израстак на мястото на единия му край. Представете си изумлението и разочарованието на неговите родители, когато го виждат. Въпреки това, те не го оставят в някой дом. Те го обичат и се грижат за него, и през годините страдат заедно с него, когато го унижават и му се смеят в училище. Колко жесток е светът понякога!... Ник иска да сложи край на живота си като тинейджър. Той не вижда смисъл да живее въпреки подкрепата на родителите си. 

Това, което го спасява е вярата в Бог. Ник започва да се учи как да живее. Учи се как да прави сам елементарни неща за повечето хора, като миене на зъби, ресане и т.н. Той добива увереност. Вярата му нараства. Научава се да плува, да играе голф. Среща се с хора в неговото положение. Разбира, че призванието му е да помага и вдъхновява другите. В момента той е посетил над 50 държави. Срещнал се е с милиони хора. Ходил е да говори в училища и много други места. За него ограниченията намаляват. 

 

Сега Ник има красива съпруга и четири деца. Постига "невъзможното".

Ник е вдъхновение не само за хора инвалиди, със сериозни заболявания, но и за хора като мен, които са родени с крайници, но понякога падат духом. Предполагам на всеки се случва, но когато погледна живота на този човек, нямам извинение за нищо. Ако за него няма граници, то защо за мен или за теб да има? Границите са само в нашите умове.

 

Относно мнението на моята позната, което съм сигурна, че е мнение на много хора по света, ще кажа само, че е абсолютно безпочвено и лишено от човещина. Без да съдя никого. 

 

Тук ще вмъкна и случаят на друга моя позната, която забременя с близнаци. При теста за симдрома на Даун, са й казали, че рискът децата й да се родят с този синдром е голям. Тя била много притеснена и обмисляла аборт. Накрая решила да остави бебетата. Те се родили живи и здрави. Сега тя се радва на три годишни енергични момчета. Те можеше да не съществуват, ако тя беше избрала друго.

 

Изводите оставям ма вас. Има ли място под слънцето за "различните" и кой казва кой е "различен"? Моят съпруг е различен от мен, моята сестра също, родителите ми... Като се замисля всички мои познати са различни от мен... 




Гласувай:
1
0



1. cinderellathespy - Избор...
12.02 16:16
Здравей!:)
Поздравявам те за позицията.
Бог решава как да се родиш на този свят
и каква мисия да имаш в собствения път
и в пътя на своите близки.
Аз съм майка на дете с увреждане.
Малкият ми син е най-необикновеното
и неповторимо нещо, което ми се е случвало
в приключението Живот.
Ако трябва пак да родя, пак бих избрала да родя Него,
независимо от тежкото изпитание пред което сме изправени
със съпруга ми като родители!
Хубава вечер,

Ели
цитирай
2. waterfall - Благодаря
13.02 00:15
Бог да ви благослови! Вие не сте първата майка, която чувам да казва какво щастие е нейното дете, въпреки трудностите, през които минава семейството.
За съжаление ние понякога сме много жестоки. Мисля, че трябва да възпитаваме децата си да обичат и разбират, да са по-загрижени за околните.
Аз се възхищавам на родители като вас!
Лека и прекрасна вечер! :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: waterfall
Категория: Хоби
Прочетен: 15659
Постинги: 15
Коментари: 21
Гласове: 59
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930