Човек съм
и човек оставам.
Родих се,
но ще умра.
Живея и мечтая.
"Нищо човешко не ми е чуждо."

Паднах.
В света намерих братя.
Видях хора,
които страдат.
Видях и такива,
които много се радват.

Срещнах Омраза, Тъга, Отчаяние, Болка.
Но срещнах и Любов, Вяра, Надежда.
Сблъсках се с Подигравката и Егоизма.
В лицето ми се изсмя Страхът.
Върху мен се изля Гордостта.
Някой потъпка Сърцето ми.

Бях протегнал ръка за помощ,
но ми я отрязаха.
Със сълзи на очи поисках милостиня,
но ми ги избодоха.
Вървях немил, недраг...
Скитник.

Сиромах.
Едва оцелях.
Тогава разбрах,
че брат, брата убива
и Неверникът
нож в гърба забива.

mOITE POZDRAVLENIQ NEVEROQTEN STIH

Много благодаря :)

Силен, силен стих! Хареса ми! Поздрави!

мерси :)