Когато аз губя вярата в Бога,
Той не губи вярата в мен.
Когато аз съдя Бог и Го упреквам,
Той ми прощава.
Когато се отказвам от Него,
Той не се отказва от мен.
Дори когато не Му благодаря за нищо,
Той продължава да ме обича.

Когато Го наранявам,
Той не гледа на мен с омраза.
Когато и не искам да знам за Него,
Той все още твърди, че ме познава.
Когато Му обърна гръб и Го напусна,
Той стои там и продължава да ме чака.
И когато отново се губя в света,
Той осветява пътека за мен.

А когато отчаяно търся изход,
Той пак ми подава ръка
и не ме изоставя.
Когато с разбито сърце,
Му кажа, че съжалявам,
Той се усмихва и ми прощава.