Историята е за човека. Казват, че трябва да я знаем, за да не повтаряме грешките в нея. Грешки, правени от други. Но понякога трябва сами да се опарим за да си вземем поука.
Всеки човек има история или така наречената автобиография. Едни я пишат още, други вече са я написали. А трети, тепърва ще я пишат. Аз съм от първите. Пиша, драскам, добавям, трия... Но само наум, защото каквото се е случило, се е случило. Каквото съм изрекла - съм изрекла. Когото съм обидила - съм, за което съжалявам... Ала, човек се учи от грешките си, и от своите, и от чуждите. А някои, имам чувството, че въобще на нищо не искат да се учат. За тях важи мотото "life is life". Задълбочаването в проблемите на другите, в житейските борби или нелепата съдба на някой, е излишно - затормозяващо, ненужно. Да. Защо да е нужно? Светът се върти около мен. Не съм длъжен да отстъпвам. С гърдите напред, наперено - светът е мой! Нима!? Дали!? Съмнявам се.
В живота човек си задава много въпроси. Ама наистина много! Знаем повече отколкото, който и да било организъм на тази земя. И все пак се унищожаваме по един или друг начин. Това е "неудобната истина".
Истина... Истина... Тази дума вече е загубила своето значение в нечии съзнания. Подобно на "обичам те". И аз те обичам. Обаче това не ми пречи да те наранявам. Но аз много те обичам!
Любов... Толкова комерсиална дума. А какво представлява тя наистина? И с тази дума си играят хората. Ако обичаш някого не би искал той да страда. Нали? По пътя на логиката управляващите не ни обичат. Май не взимат присърце проблемите ни. То... и ние не ги обичаме, такаче сме квит.
Животът е толкова шарен и ние като някакъв цвят боичка трябва да намерим мястото си върху голямата
палитра. За някои това е трудно. Ма, лесно няма.
Ние пишем нашата история. Т"ва също не е лесно. Искам да изживея живота си пълноценно. Искам един ден, като се обърна назад, да видя, че съм живяла истински. С любов. Че не ми се е изплъзнало времето подобно на пясък, който пада от разтворените ти длани. Или че съм минала транзит без да разбера къде се намирам.
В историята има много жертви. Ние също трябва да дадем своята. Но има и големи победи. Ние също трябва да ги достигнем.
Нека всеки от нас напише своята история. И нека никой не забравя, че именно ние сме писателите. Ти решаваш! Твой приятел може да ти даде съвет, но последствията ти ги поемаш. Свободен си да избираш кой да бъдеш. Както казва Жан Пол Сартр: " Съществуването предшества същността." Или иначе казано човек прави сам себе си в своя избор! Направи себе си!
Напиши своята история така, че един ден да не съжаляваш за отминалото време. Make your choice!
П.П.: Всяка делнична утрин, чакайки си автобуса, подават в ръцете ми вестник "Градски". Знаете го - онзи безплатния. Разлиствайки страниците му, ще намерите колонка със заглавие: " Вложи малко мисъл в тоя град". Сега, да вложим малко сМисъл в нашия живот! :)

Под забрадката не е лесно! Клипът е супер. Вече ходът е само напред!

Вложи малко смисъл в твоя живот,харесва ми.А може би, трябва да се научим да вършим нещата добре и красиво, а не да отбиваме номера,тогава животът ни ще бъде по-пълен със стойностни неща,защото стойността е тази която дефакто оценяваме и под коята пускаме линията и виждаме резултатут-живот.

Съгласен и с двете ръце..