Виждал ли си усмивката на клоун?
Вгледай се в моята...
Знаеш ли колко грим сваля всяка вечер клоуна?
Колкото и аз...
Вглеждал ли си се в очите на клоун?
Все едно се вглеждаш в моите...
Виждал ли си сърцето на клоуна?
Няма как да видиш и моето...
Не, аз не съм клоун.
Човек съм, но живея сред клоуни.
Палячо, забравил своята същност...

 
Помни ме вечно усмихнат.
Макар и фалшив, но усмихнат.
Помни човека с грима... помни го,
защото вече го сваля.
На сцената се случва играта.
На сцената завесата се дърпа.
Клоунът е осветен.
Без клоунска усмивка.
Без грим...
Без лъжа...

 
О, клоуне...
Това ли бе твоята игра?
Това ли ти пожела,
злочестата клоунска съдба?